Съобщенията за медиите стигат ли до тях?
Разпространяването на съобщения за медиите трябва да е прилежно планирано, проучено, описано, подготвено, наблюдавано, одобрено, реализирано в подходящото време и по подходящия начин. В противен случай защо да си правим труда? Ако оставят впечатление, че са се изплъзнали между другото, по всяка вероятност те се появяват, без да искат (или дори по-лошо), а това вероятно не е никак забавно за онези, които са отговорни за него.
Какво прави едно съобщение за медиите добро или лошо?
Доброто съобщение за медиите предава едно или няколко послания с оптимални ефикасност и ефективност. Лошото съобщение е точно обратното, вероятно звучи или се чете като реклама и може да предизвика нежелан отзвук.
Има ли златни правила за писане на съобщения за медиите?
Да: цялото съдържание да е обобщено в първия параграф, така че да не е необходимо да се чете нито дума повече, за да разбереш за какво се отнася. За да се постигне този вълшебен ефект, параграфът трябва да отговаря на следните пет (или шест, ако е възможно) въпроса:
- Кой го е извършил/го извършва/ще го извърши?
- Какво се е случило/се случва/ще се случи?
- Къде се е случило/се случва/ще се случи?
- Кога се е случило/се случва/ще се случи?
- Защо се е случило/се случва/ще се случи?
- Как се е случило/се случва/ще се случи?
Останалите параграфи допълват всяка от тези части и се подреждат в низходящ ред по важност и/или интерес, защото журналистите и редакторите режат отзад напред. Заглавието е кратък и ясен носител на посланието в колкото е възможно по-малко думи, с чувство за хумор и единствено факти.
"Всико, което трябва да знаете за Пъблик Рилейшънс. Директни отговори на повече от 500 въпроса.", Антъни Дейвис
211-212 стр.