… което ме дразни из основи. В интерес на истината ме дразнят много неща в Ubuntu.

Факт е, че дистрибуцията е потребителски ориентирана, но това за сметка на компромиси:

NetworkManager – пръв приятел на сакатия мрежов администратор. Повече вреди отколкото помага. За основни мрежови настройки е възможно и да е полезен.

/etc/default/ – винаги съм очаква да срещам параметрите за конфигуриране в стандартните конфигурационни файлове на приложенията. Примерно в /etc/X11/xorg.com би следвало да се задават клавиатурни подредби и клавишна комбинация за превключването им. Да но не.

Според Ubuntu правилното място е /etc/default/console-setup. След изхабени нерви и време откривам правата вяра. Нали се занимавам от години предимно с нормални дистрибуции като Slackware… от къде да зная, че има такива извращения.

Usplash – ето това е върха на негъвкавостта. Не поддържа възможност да задавате различен bootsplash за стартиране и спиране на системата. В резултат на това се налага да правите грозен хак като запазите един bootsplash в initrd и друг в /usr/lib/usplash/. Изобщо кой реши, че трябва да се ползват такива гадости като заместител на незаменимия текстови boot режим.

Не на последно място най-много ме отвращава това, че във всяка следваща версия за разлика от Slackware – тук се добавят някакви «нововъведения» с недоказани предимства и се налага да се ориентираш с часове в тях.

Не, никак не обичам нестандартни решения като тези на Canonical.