От известно време в публичното пространство както в България, така и по света съществува полемика на тема „Имат ли хората право на некомерсиално споделяне на информация и култура в Интернет?“. Предвид, че в наши дни най-популярният начин за некомерсиално споделяне на файлове са т.нар. „торенти“, някак си неусетно дискусията се измести извън основната тема и се преформулира в „Трябва ли да се затварят торентите?“. По този начин лека-полека бяха оставени на заден план две основни и много важни за дискусията истини:
1. Торентите са просто един от начините за споделяне на файлове.
2. Причината да ги има е стремежа на хората към споделяне на информация и култура.
Винаги съм вярвал, че за да прави правилни съждения човек трябва да стъпва на два основни фундамента – историята и практиката. Базирайки се на тях, с този пост ще се опитам да дам своя малък, но съществен граждански принос в тази дискусия, като се опитам да дам отговор на следните въпроси, имащи отношение към темата според мен:
- Какво представлява библиотеката?
- Какво означава „некомерсиално споделяне на информация и култура“ и кога се е зародило?
- Какво всъщност представляват „торентите’?
1. Какво представлява библиотеката?
Думата „библиотека“ произлиза от гръцки и означава буквално „място за съхранение на книги“. По дефиниция това е институция, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, но също и винилни плочи, видео касети, аудио касети, ДВД-та и др., които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е компютъризиран (сканирани книги) и това дава възможност за бърз директен достъп до наличните материали, чрез компютърните бази от данни на библиотеката.
В началото библиотеките били доста по-различни от сегашните, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи и обикновено се смятат по-скоро за „архивни сбирки“. Археологическите разкопки от древните градове-държави на Шумер разкриват стаи в храмове, пълни с глинени плочки с клинописно писмо. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентари, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в Древен Египет.
Първите библиотеки от съвременен тип са т нар. „частни библиотеки“. „Частните“ или „персонални“ библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги се появяват за първи път в Гърция, като първите от тях се датират от 5 век преди Христа.
Но с развитието на обществото все повече хора можели да четат и пишат, което наложило възникването на т.нар. „държавни“ или „царски“ библиотеки, като Александрийската Библиотека, които били отворени за образованата публика.
Свободният и по-лесен достъп до знание довел до постепенно израстване на обществото и това се отразило върху библиотеките. В наши дни вече подразделяме библиотеките на няколко основни вида според тяхната същност:
Частни Корпоративни (фирмени, на организации) Правителствени Училищни Регионални (градски и читалищни) Национални Университетски (академични)
„Националната библиотека“ по дефиниция е „институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни, и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателя“. Българската национална библиотека е Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий. Регионалните библиотеки изпълняват ролята на филиали на Националната библиотека.
2. Какво означава „некомерсиално споделяне на информация и култура“ и кога се е зародило?
Както може би сте забелязали, дефиницията за „Некомерсиално споделяне на информация и култура“ по същество се съдържа в определението за „Национална библиотека“, а именно: „осигуряване на достъпност“ до „всички печатни и други материали“, които „могат да бъдат от полза за читателя“. Очевидно, при наличието на „печатни и други материали“ в определението за „Национална библиотека“, единствено традицията е наложила използването на думата „читател“ и в този смисъл съвсем спокойно можем да я заменим с далеч по-подходящата „потребител“. И както всички много добре знаем, библиотеките не са, нито някога са били, призвани да печелят от дейността си и в този смисъл те предоставят достъп до съхраняваното в тях знание некомерсиално, т.ест. без идеята от това да изкарат пари. Таксите, които библиотеките събират от своите членове, едва стигат за административната им издръжка. (Подобно на Bitcoin таксите)
Анализирайки казаното до тук, можем да заключим, че отговорът на първата част на въпроса, а именно: „Какво означава некомерсиално споделяне на информация и култура?“ е „Осигуряване на некомерсиална достъпност до всички материали, които могат да бъдат от полза за потребителя .“
А сега да видим кога се е зародил този социален феномен. От изложеното до тук можем да приемем, че първото „некомерсиално споделяне на информация и култура“ от съвременен тип би следвало да е започнало с възникването на първата „държавна“ или „царска“ библиотека. Една от най-известните и най-древни публични библиотеки е Александрийската. Нека да видим кога е възникнала и какво е представлявала тя…
Според Wikipedia „Царската библиотека на Александрия“е построена в началото на 3 век пр.н.е. в Александрия, Египет и е била най-голямата библиотека в древността, а също така и най-големият за своето време център на науката. Основана е по време на управлението на египетския владетел Птолемей II. В основаването на библиотеката взимат участие Деметрий Фалерски и, вероятно, Стратон от Лампсак. Предполага се, че в нея са се съхраняват между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъка. Птолемеите издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани и всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, да се прибира.В библиотеката работят много учени от епохата на елинизма, в това число Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия. В своето историческо развитие Александрийската библиотека е унищожавана няколко пъти.
На 23 април 2002 г. в Александрия е открита голяма съвременна библиотека, чиято цел е да възстанови старото величие и да осигури свободен достъп до знанията на всички желаещи. Във финансирането на строителството участва ЮНЕСКО. Строителството на новата сграда продължава 12 години. Единадесететажната ултрамодерна постройка е с формата на срязан косо цилиндър, замислен като символ на Слънцето – знака на Древен Египет. На една от стените могат да се видят букви от всички съществуващи в света азбуки. В огромната и светла читалня, предвидена за 3500 посетители, може да се получи всяка книга и веднага да се направи разпечатка или запис на компактдиск на част от нея. Равнищата за четене са 7, а новата сграда с площ 40 130 кв м.“
Да обобщим: Некомерсиално споделяне на информация и култура представлява осигуряване на некомерсиална достъпност до всички материали, които могат да бъдат от полза за потребителя и възниква в съвременния си вид в началото на 3 век пр.Хр.
3. Какво всъщност представляват торентите?
Торентите всъщност са файлове с разширение .torrent, съдържащи данни за това, което искате да свалите. Торент мрежата представлява начин за обмен на файлове, базиран на система P2P (реер to peer). Този обмен между крайни потребители се осъществява посредством торент тракер — сървър съдържащ информацията, предоставена от потребителите на една глобална мрежа. Идеята на тази система за обмяна на файлове е много проста: Вие имате нещо, което според Вас ще бъде интересно и за други хора и чрез торента давате възможност на тези хора да изтеглят въпросното интересно нещо от вашия компютър.
Т.ест. торент тракера е услуга, която предоставя възможността на потребителите да споделят информация помежду си. Всеки качва като торент или сийдва след като е свалил торент всичко, което прецени, че може да бъде от полза за другите потребители с цел то да бъде общодостъпно с абсолютно некомерсиална цел. Т.ест. всеки потребител на торенти осъществява некомерсиално споделяне на информация и култура.
Всъщност торентите явно доста приличат на библиотеките… Високо технологични, практически безресурсни, обществено моделирани, социално ангажирани, саморегулиращи се, всеобхватни, глобални, тотални библиотеки… Едни виртуални институции, където милиони хора споделят некомерсиално информация и култура, непостижими по вид, качество и количество за никоя конвенционална библиотека по света! Една еманация на съвременния свят, в който вече няма недостъпно знание…
Тръгвайки от Александрийската библиотека преди 2300 години, стремежът на хората към споделяне на информация и култура ни е довел до ситуация, в което „Александрийската библиотека“ е на практика във всеки дом. Днес хората вече не са оковани в довчерашните географски, културни, комуникационни, социални, етнически, ресурсни или езикови окови. Днес повече от всякога човечеството може да се обедини около своите научни, културни и социални достижения и да навлезе в една нова епоха на своето развитие – епохата на информационното общество.