Да се ползват социални мрежи вече е модерно. Мнозина от нас имат регистрации в Twitter, Google+, Facebook, LinkedIn и много други знайни и незнайни мрежи. Както бях писал и преди всеки се стреми да изглежда по-яко – слага снимки, на които се вижда къде е бил, какво е правил и с кого.
Но тук няма да се спирам на невероятните неща, които могат да се видят там, а на един друг аспект на социалните мрежи – това, че те изместват нашето взаимодействие с другите изцяло on-line.
Човекът е социално животно, биха казали някои, но дали „висенето“ във Facebook и правенето на тестчета ни прави такива ? Вместо да се обсъждат интересни неща от реалния живот като например: „Вчера видях невероятна гледка докато се разхождах..“ или „Играх баскетбол с приятели и видях страхотна мадама“, вече в речта се долавят „Правих еди-какъв-си куиз“ или „А пък в профила на еди-кой-си еди-какво-си“.
Тъжно е. Всеки отделя повече време да стои пред компютъра отколкото да спортува. Защо все повече от децата са затлъстели ? Ами защо ли ... докато не осъзнаят че да играят футбол с приятели е по-добре отколкото FIFA 2010 ще е така.
Но да се върнем към социалните мрежи. В Интернет се носеха доста разбунени духове затова как хората са изгонвани от работа, защото е написала нещо от сорта на „It’s soo good to be slacking off home“. Поне щом се е скатавала би било по-добре да не го оповестява. Това е просто един от многото случаи, в които шефовете намират привидно болните си служители да разпускат у дома, хвалейки се за креативния начин, по който са излъгали the bosses.
Нещо, което обединява двата най-наболели проблема на социалните мрежи и гейминга (който предстои да бъде разгледан в друга тема) е Second Life. Както подсказва името, този симулатор, който трудно би могъл да се нарече игра, Ви дава шанс да се въплътите в нещо, което не сте. Дори и да сте стругар или дърводелец, във „Втория живот“ може да имате верига хотели, да сте бизнесмен или да сте просто известен.
В нашата малка България има дотолкова пристрастени хора, че са довели половинките си до развод. А тези тенденции още не са навлезли в нашето пост-комунистическо общество. Тепърва ни предстои все по-голям сблъсък с Facebook, Google+, дори и Second Life.
Затова излизайте по-често с приятели, общувайте, а не чатете „по скайпа“. За да може следващия път, когато настане тишина, тя не да бъде неловко мълчание, защото няма какво да си кажете, а мълчаливо разбиране на другия. Ако продължаваме с on-line общуването неловкото мълчание ще ни се явява все по-често... а не ми се иска да е така.