Доскоро се уповавах на крилатата фраза „По-добре 10 дни срам на плажа, отколкото цяла година във фитнеса”. Докато онзи ден пред огледалото не установих, че от „красивия, умен, прилично дебел Карлсон в разцвета на силите си” съм се запътил към „красивата, умна, НЕПРИЛИЧНО дебела Искра Фидосова в разцвета на силите си” – мъжкият й еквивалент се зараждаше. Зароди ми се и мисълта, че е крайно време да отида „на зала”, както е известьен фитнесът в Бургас ( изгората на автора е оттам и разбере ли, че същият пак осквернява „всичко бургаско и родно”- дните и статиите му са преброени).

БГ Рамбо? Не е лесно във фитнеса.

Отправих се към най-близкия фитнес в търсене на мускули. Още с влизането се натъкнах на Тяхно Величество (Мускулите). Пъчейки бицепси, двама, които трябваше да минат за инструктори, небрежно разговаряха, вероятно за руска литература в оригинал, и важно отпиваха от от протеиновите си напитки си със зеленикав блатист цвят. Платих 11 лв за фитнес аудиенцията ми и се отправих към съблекалнята, проклинайки наум „колко бири са това”.

Мястото за преобличане направо беше погълнато от миризмата на пот. Сякаш вътре допреди малко се беше провеждал Световният шампионат по културизъм, а Вин Дизел, Скалата (може и Киро) и Джони Браво бяха специалните гости. Надянах тениска с лика на ранния Арнолд Шварценегер и къси панталони от времето, когато бях на проби в юношеския отбор на Горно Драглище - „Ураган 1970” и отидох да извайвам тяло.

Предварително бях решил, че няма да спонсорирам споменатите инструктори с 15 лв, за да ми покажат под какъв точно ъгъл да вдигам гири. Първо на първо – едва ли щях повдигна друго, освен егото си с първата си фитнес визита. Второ на второ имах написана програма за начинаещи от един приятел, също инструктор. Той обаче не се нае да бъде личен треньор на холестеролен тип като мен, както сам се изрази. Така че, с голям ентусиазъм и малък бицепс, стискайки заветното листче с упражнения, пристъпих на тепиха. Мотивацията ми бе толкова голяма, че дори пренебрежителният поглед на една горила, която вероятно вдигаше и тон от лежанка, не можа да ме обезкуражи.

…официално обявих началото на края на бирения корем.

Започнах с кардио. Или онова малоумно, на пръв поглед, бягане на пътечка. На втори, ако питате мен, колкото и да се взирате, пак си остава малоумно. Както и да е. Та, малоумно продължавах да си тичам и точно, когато си повярвах, че съм Спиди Гонзалес и Юсейн Болт * едновременно, апетитна госпожица в „леопардово клинче” ме попита дълго ли ще се бавя. Разбира се, проявих се като истински джентълмен и отстъпих място. Като се замисля, дамата ме спаси от сигурно колабиране.

Само още пет минути на пътеката щяха да ми докарат мощно строполяване на земята под напора на свръхконцентрацията на хмел в коремната ми област. Под номер 2 в моя списък с упражнения се мъдреха „Стречинг и коремни преси”. Наблизо нямах речник на чуждите думи и това ме накара да мина направо на коремните преси. Избрах възможно най-отдалечената пейка в салона, далеч от анаболи и погледи, и официално обявих началото на края на бирения корем. 1, 2, 3, 4… отмервах направените преси наум и истински се дивях на свръх способностите си, за чието съществуване довчера дори не подозирах. Радостта ми не трая дълго.

Изневиделица се появи единият от типовете със зеленикаво блатистите напитки, който, след като констатира, че така не е „правилно” и „трябва някой да ми държи краката през това време”, се впусна в пространен диалог с боксовата круша, висяща наблизо. Бях съсипан. Черни облаци надвиснаха над мимолетното ми слънчево изражение, което само допреди малко ликуваше от „добре” свършената работа. Но…и този път не се предадох!!!

…така се сецнах, че се върнах при щангата си превит като Гърбушкото от Нотр Дам.

Хвърлих бърз и решителен поглед към следващия елемент от тренировката ми. Номер 3 предвиждаше упражнения за гърди на уред, чието точно наименование, точно сега, точно, трудно бих предал. Някак си налучках кой беше моят, от осеяната с уреди огромна фитнес зала, но този път срещнах друг проблем. На Hummer Strenght-а (сетих се! Все пак може да имам корем, но имам и мозък) се трудеше свръхгабаритен товар – своеобразен микс между Баба Цоцолана и…Искра Фидосова ( тази май вече я казах…).

През живота си не бях виждал такова интензивно изгаряне на телесни мазнини и реших да не прекъсвам заниманието. Какво тук значи някаква си личност? Холестерол, и след холестерола – паласки, какво толкова – ще мина и без тези упражнения. Списъкът сочеше, че сега трябва да се погрижа бицепсът и трицепсът ми да еволюират значително. В сценария към филма „Той извайва тяло” беше залегнало, че трябва да направя 3 серии по 20 повторения с щанга.

Направих първата серия…с няколко почивки по време на изпълнението й. Първо една дама ме помоли да преместя „едни грамадни гири”, които тя не можела да вдигне и й пречили да си прави коремните преси. Любезно откликнах, като подхвърлих нещо от сорта, че тези уреди не трябва да бъдат пипани от представители на нежния пол. Фраза, която напомпа самочувствието ми до ента степен и ме накара да се почувствам истински горд. Горд като болката, която се появи в областта на кръста – така се сецнах, че се върнах при щангата си превит като Гърбушкото от Нотр Дам.

Започнах с втората серия. Дотук добре, но към края й така ме засърбя носът, че сякаш страдах от целогодишен алергичен ринит. Повдигнах тежестта нагоре с дясната ръка и протегнах палец към това, което расте, когато лъжеш в една приказка. Доставих удоволствие на носа и мъка на десния крак – изпуснах щангата върху него! Стиснах зъби, за да не счупя прозорците наоколо с оглушителния си вой, небрежно отместих уреда и още по-небрежно се отправих към съблекалнята с походка на австролопитек. Бях дотам прегърбен и смазан, че и „Космодиск” щеше да се види в чудо, докато ме оправи.

Въпреки болката, смятах да си взема душ и да се лиша от миризмата на умрели катерици (бел.ред. – патки). Отказах се в последния момент, защото се сетих, че никой от сапуните в днешно време „Не е удобен за хващане ( Къде си „Тео”?). А опасността да изпусна хигиенизиращото вещество на пода и да се сецна, докато се пресегна да го вземе беше реална ( другата опасност въобще не я броим!).

Така – прилично потен, с гигантска подутина на крака и мощна мускулна треска напуснах фитнеса. Движейки се като съсухрен старец по улицата, пак се върнах на онази фраза от началото за срама, плажа и фитнеса. ..Реших, че ще се влея в редиците на онези, които се срамуват, но плажуват, вместо да си изпускат целогодишно щангата върху крака във фитнеса… Пък и по този начин и Искра Фидосова най –после ще си намери с кого да ходи на шопинг в магазин „Гигант”.

* Юсейн Болт – световноизвестен спринтьор